Консумацията на алкохол по време на бременност може да има сериозни последици както за майката, така и за развиващия се плод. Едно от най-тежките състояния, свързани с това, е феталният алкохолен синдром. Той представлява увреждане на плода, причинено от алкохола, и е сред водещите ненаследствени причини за интелектуални затруднения при децата. Въпреки че вредата от алкохола по време на бременност е добре известна, все повече бъдещи майки продължават да употребяват алкохол, което подчертава необходимостта от по-голяма информираност и превенция.
Какво представлява феталният алкохолен синдром?
Феталният алкохолен синдром е резултат върху плода поради прием на алкохол по време на бремеността и е сред най-честите ненаследствени причини за интелектуални увреждания. От 2012 г. насам процентът на бъдещите майки, които употребяват алкохол, се е увеличил. Феталният алкохолен синдрон често се пропуска или диагностицира неправилно, което пречи на засегнатите деца да получат навреме лечение (1).
Кои са рисковите фактори?
Освен приема на алкохол, има още рискови фактори, които се свързват с повишен риск от Фетален алкохолен синдром. Те включват по-напреднала възраст, наличие на анамнеза за злоупотреба с алкохол в семейството и/или при партньора, лошо хранене и други.
Повишената консумация на алкохол може да бъде резултат от няколко демографски фактора, сред които ниско образование на майката, пребиваване в селски райони и по-нисък социално-икономически статус. Допълнителните фактори са късно разпознаване на бременността, чести епизоди на пиене преди бременност, употреба на наркотици, включително тютюн (2).
Какви са последствията при детето?
Високите нива на консумация на алкохол през първия триместър водят до повишена вероятност от лицеви и мозъчни аномалии, през втория – до повишена честота на спонтанни аборти и през третия са свързани с намаляване на ръста, теглото и обема на мозъка (3).
Най-характерните външни белези при децата с фетален алкохолен синдром са тесни очи, гладка зона между носа и устните и тънка горна устна. При тези деца се наблюдава също изоставане в растежа след раждане, недоразвита горна или долна челюст. Сърдечносъдовата, бъбречната, мускулно-скелетната, очната и слуховата система също могат да бъдат засегнати. Често се наблюдават раздразнителност, нервност, хиперактивност, невнимание и нарушения в обучението в детска възраст, лоша координация, нарушени рефлекси, лоши социални умения и други (4).
Превенция?
Mайките, които имат дете с фетален алкохолен синдром и продължават да употребяват алкохол, са изложени на повишен риск последващото им потомство да развие по-тежки форми на синдрома (3).
Феталният алкохолен синдром е напълно предотвратимо състояние, но последиците от него са необратими. Дори малки количества алкохол по време на бременността могат да навредят на плода. Затова най-безопасното решение за всяка жена, която е бременна или планира бременност, е пълното въздържание от алкохол. Повишаването на обществената осведоменост и подкрепата за бъдещите майки са ключови (5).
Източници
(1) Denny L, Coles S, Blitz R. Fetal Alcohol Syndrome and Fetal Alcohol Spectrum Disorders. Am Fam Physician. 2017 Oct 15;96(8):515-522. PMID: 29094891.
(2) Mattson SN, Bernes GA, Doyle LR. Fetal Alcohol Spectrum Disorders: A Review of the Neurobehavioral Deficits Associated With Prenatal Alcohol Exposure. Alcohol Clin Exp Res. 2019 Jun;43(6):1046-1062. doi: 10.1111/acer.14040. Epub 2019 May 2. PMID: 30964197; PMCID: PMC6551289.
(3) Vorgias D, Bernstein B. Fetal Alcohol Syndrome. [Updated 2022 Jun 11]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2022 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK448178/
(4) Mirjam N. Landgraf, Monika Nothacker, Florian Heinen, Diagnosis of fetal alcohol syndrome (FAS): German guideline version 2013, European Journal of Paediatric Neurology, Volume 17, Issue 5, 2013, Pages 437-446, ISSN 1090-3798, https://doi.org/10.1016/j.ejpn.2013.03.008. https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1090379813000512
(5) Prevention of fetal alcohol syndrome (fas). (2003). The Canadian child and adolescent psychiatry review = La revue canadienne de psychiatrie de l’enfant et de l’adolescent, 12(3), 87–91.
