Гестационен диабет – рискови фактори, превенция и хранителни препоръки?

Гестационният захарен диабет (ГДЗ) е често срещано усложнение по време на бременност, което може да има неблагоприятни последици за майката и плода. Поради нарастващата му честота, ранното разпознаване на рисковите фактори и прилагането на ефективни превантивни стратегии, особено чрез храненето, са от ключово значение.

Какво е гестационен диабет?

ГДЗ е често срещано усложнение при бременност, което се характеризира със спонтанно повишаване на нивата на кръвната захар през втория или третия триместър. Според най-новите оценки на Международната диабетна федерация ГЗД засяга приблизително 14% от бременностите в световен мащаб. Това представлява около 18 милиона случаи годишно, като броят на диагностицираните жени се увеличава през последните години (1,2).

Какви са причините?

Рисковите фактори включват наднормено тегло/затлъстяване, „западна диета“, недостиг на микроелементи, напреднала възраст на майката и фамилна анамнеза за инсулинова резистентност и/или диабет (2).

Какви са последиците при майката?

Жените с ГЗД са с повишен риск от развитие на високо кръвно, както и от раждане с цезарово сечение (2). Въпреки че ГЗД обикновено отшумява след раждането, той може да има дълготрайни последици за здравето на майката, включително повишен риск от диабет тип 2 и сърдечносъдови заболявания (3).

А при плода?

Високото ниво на глюкоза в кръвта на майката преминава през плацентата. Плодът реагира, като произвежда по-големи количества инсулин (фетална хиперинсулинемия), което води до прекомерен растеж на плода и последващ голям за гестационната му възраст размер (4). Други дългосрочни усложнения като затлъстяване също не са изключени.

Какви са възможностите ни за превенция?

Превантивните мерки включват редовен скрининг за захарен диабет по време на бременността. Първият скрининг обикновено се препоръчва през първия триместър, за да се изключи съществуващ диабет (5). След това се провежда допълнителен скрининг между 24 и 28 гестационна седмица, с цел ранно откриване на гестационен диабет (6).

Храненето като превенция!

Въглехидратите са основният хранителен елемент, който влияе върху кръвната захар след хранене. Някои диети, например тези с ниско съдържание на фибри могат да увеличат риска от развитие на ГЗД (3). Предпочитат се висококачествени сложни въглехидрати като пълнозърнести храни, бобови растения, зеленчуци и плодове, тъй като те могат да помогнат за стабилизиране на кръвната захар и да намалят нуждата от инсулин (7). Препоръчани модели на хранене са средиземноморската диета и DASH диетатa. Средиземноморската диета и DASH диетата са два доказано здравословни хранителни режима. Средиземноморската диета залага на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, зехтин и риба, като акцентът е върху здравословните мазнини и балансираното хранене. DASH диетата (Dietary Approaches to Stop Hypertension) е създадена за контрол на кръвното налягане и включва повече плодове, зеленчуци, пълнозърнести и нискомаслени млечни продукти, като ограничава солта, наситените мазнини и захарта. И двете диети подпомагат здраво сърце, нормално тегло и общо благосъстояние, без строг калориен контрол, както и са свързани с 15-38% намален относителен риск от ГЗД (8).

Гестационният диабет е важен здравен проблем, но при навременен скрининг и подходящ хранителен режим рискът от развитие и усложнения може значително да се намали. Балансираното хранене и утвърдените здравословни хранителни модели играят основна роля в превенцията и дългосрочното здраве на майката и детето.

Източници:

1. Filardi, Tiziana et al. “Gestational Diabetes Mellitus: The Impact of Carbohydrate Quality in Diet.” Nutrients vol. 11,7 1549. 9 Jul. 2019, doi:10.3390/nu11071549
2. Plows, Jasmine F et al. “The Pathophysiology of Gestational Diabetes Mellitus.” International journal of molecular sciences vol. 19,11 3342. 26 Oct. 2018, doi:10.3390/ijms19113342
3. Tieu, Joanna et al. “Dietary advice interventions in pregnancy for preventing gestational diabetes mellitus.” The Cochrane database of systematic reviews vol. 1,1 CD006674. 3 Jan. 2017, doi:10.1002/14651858.CD006674.pub3
4. Szmuilowicz, Emily D et al. “Gestational Diabetes Mellitus.” Endocrinology and metabolism clinics of North America vol. 48,3 (2019): 479-493. doi:10.1016/j.ecl.2019.05.001
5. Johns, Emma C., Denison Fiona C. et al. “Gestational Diabetes Mellitus: Mechanisms, Treatment, and Complications”. October 05, 2018. doi: https://doi.org/10.1016/j.tem.2018.09.004
6. Alfadhli, Eman M. “Gestational diabetes mellitus“. In Saudi Medical Journal January 2015, 36 (4) 399-406; doi: https://doi.org/10.15537/smj.2015.4.10307
7. Lende, Michelle, and Asha Rijhsinghani. “Gestational Diabetes: Overview with Emphasis on Medical Management.” International journal of environmental research and public health vol. 17,24 9573. 21 Dec. 2020, doi:10.3390/ijerph17249573
8. Juan, Juan, and Huixia Yang. “Prevalence, Prevention, and Lifestyle Intervention of Gestational Diabetes Mellitus in China.” International journal of environmental research and public health vol. 17,24 9517. 18 Dec. 2020, doi:10.3390/ijerph17249517