Периодът на опити за забременяване често е съпроводен с повишено емоционално напрежение, несигурност и очакване. Макар че стресът не винаги е директна причина за безплодие, научните данни показват, че хроничният стрес може да повлияе негативно върху репродуктивното здраве чрез хормонални, поведенчески и физиологични механизми (Hynes, 2023).   Връзка между стреса и фертилността Стресът активира хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос и води до повишени нива на кортизол. Това може да повлияе на: овулацията и менструалния цикъл нивата на репродуктивните хормони (LH, FSH, прогестерон) качеството на сперматозоидите времето до настъпване на бременност (Hynes, 2023) Някои проучвания показват, че жените с високи нива на биомаркери на стрес са с до 29% по-ниска вероятност да забременеят в рамките на един менструален цикъл (Lynch et al., 2022). Важно е да се отбележи, че умереният ежедневен стрес не винаги има значим ефект, но хроничният и интензивен стрес може да бъде рисков фактор (Park et al., 2019).   Основни стратегии за управление на стреса Физическа активност Редовната умерена физическа активност (разходки, йога, плуване) подпомага: намаляване на нивата на кортизол подобряване на настроението регулиране на хормоните Доказано е, че движението е ефективен начин за намаляване на стреса и подпомагане на репродуктивното здраве (Fertility.com, 2024).   Техники за релаксация Практики като: дълбоко дишане медитация прогресивна мускулна релаксация   могат да намалят физиологичния стрес и нивата на кортизол, като подпомагат нервната система да премине в състояние на покой (Fertility.com, 2024).   Психологическа подкрепа Споделянето на емоции и работа с психолог или терапевт може да помогне за: намаляване на тревожността подобряване на coping стратегиите предотвратяване на хроничен стрес Социалната подкрепа също играе ключова роля в психичното здраве (Fertility.com, 2024).   Балансирано хранене Храненето влияе както на хормоналния баланс, така и на стресовата реакция. Препоръчва се: прием на пълноценни храни (плодове, зеленчуци, здравословни мазнини) ограничаване на захар и преработени храни достатъчен прием на протеин Това подпомага както нервната система, така и репродуктивната функция (Fertility.com, 2024).   Подобряване на съня Недостатъчният сън увеличава нивата на стрес и нарушава хормоналния баланс. Оптималният сън: регулира кортизола подпомага овулацията подобрява общото здраве Нарушеният сън е свързан с повишен стрес и неблагоприятни репродуктивни резултати (Park et al., 2019).   Управление на очакванията и информираност Несигурността и липсата на контрол увеличават стреса. Разбирането на овулационния цикъл и фертилния прозорец може да намали тревожността и да даде усещане за контрол върху процеса (Fertility.com, 2024).   Намаляване на перфекционизма и натиска Прекомерното фокусиране върху забременяването може да увеличи психологическия натиск. Важно е: да се запази баланс в ежедневието да се поддържат приятни активности да не се превръща процесът в източник на постоянен стрес Хроничният психологически натиск е свързан с по-ниска вероятност за зачеване (Lynch et al., 2022).   Стресът е неизбежна част от живота, особено в периоди на важни лични цели като забременяване. Макар че не е единствен фактор, той може да повлияе върху репродуктивната функция (Hynes, 2023; Park et al., 2019). Прилагането на ефективни стратегии за управление на стреса – включително физическа активност, релаксация, социална подкрепа и здравословен начин на живот – може да подобри не само психичното благополучие, но и вероятността за успешно зачеване (Fertility.com, 2024).   Източници Hynes, C. (2023). Does stress affect fertility? Center for Reproductive Health & Gynecology. Lynch, C. D.-J. et al. (2022). Is stress interfering with your ability to conceive? American Institute of Stress. Park, J., et al. (2019). Daily perceived stress and time to pregnancy. Psychoneuroendocrinology. Fertility.com. (2024). Stress and fertility.

Храненето по време на бременност е ключов фактор за правилното развитие на плода. Рибата заема особено важно място, тъй като е основен източник на омега-3 мастни киселини, към които спадат ейкозапентаенова (EPA) и докозахексаенова киселина (DHA) и алфа-линоленова киселина (АLA). Тези мастни киселини са есенциални и играят важна роля в развитието на мозъка и зрението на плода. Ползи от консумацията на риба по време на бременност Развитие на мозъка и зрението DHA е основен структурен компонент на мозъчната кора и ретината. Тя се натрупва активно в плода, особено през третия триместър, чрез плацентарения транспорт. Ниските нива на DHA при майката могат да доведат до неблагоприятни ефекти върху когнитивното развитие на детето (Koletzko et al., 2008). Намаляване на риска от преждевременно раждане Ниските нива на EPA и DHA са свързани с повишен риск от преждевременно раждане, докато по-високият им прием намалява този риск значително. Според проучвания, приемът на омега-3 мастни киселини може да намали преждевременното раждане с около 42% (Middleton et al., 2018). Имунологични и противовъзпалителни ефекти Омега-3 мастните киселини имат противовъзпалително действие чрез регулиране и намаляване на възпалителните процеси в организма. Това може да допринесе за намаляване на риска от усложнения по време на бременността. Препоръчителен прием Според научни организации e препоръчително минимум 200 mg DHA дневно по време на бременност, като това може да се постигне с 1-2 порции риба седмично (FAO/WHO, 2010) Безопасна консумация на риба Големите хищни риби съдържат високи нива на метилживак, който може да увреди нервната система на плода. Поради това се препоръчва ограничаване на такива видове (EFSA, 2014). Препоръчителни видове риба Подходящи риби, които са богати на омега-3 и ниски на замърсители са сьомга, сардини, херинга, аншоа и пъстърва. Да се избягват Риби, които са хищни и е добре да се избягват са акула, риба меч и риба тон. Специфични групи и хранителни режими Вегетарианските и веганските диети често водят до нисък прием на DHA, тъй като растителната алфа-линоленова киселина (ALA) се преобразува ограничено в EPA и DHA. В такива случаи се препоръчва прием на DHA от хранителни добавки (Koletzko et al., 2008). Приемът винаги е добре да бъде препоръчан от Вашия лекар. Консумацията на риба по време на бременност има доказани ползи за развитието на плода, особено по отношение на мозъка, зрението и общото здравословно състояние. Въпреки това, изборът на подходящи видове риба и спазването на препоръчителните количества са от съществено значение за минимизиране на риска от замърсители. Балансираният прием на омега-3 мастни киселини е ключов фактор за оптимална бременност и здраво потомство.   Източници Koletzko, B., et al. (2008). Dietary fat intakes for pregnant and lactating women. British Journal of Nutrition. Middleton, P., Gomersall, J. C., Gould, J. F., et al. (2018). Omega-3 fatty acid addition during pregnancy. Cochrane Database of Systematic Reviews. EFSA (2014). Scientific opinion on health benefits of seafood consumption. European Food Safety Authority. FAO/WHO (2010). Fats and fatty acids in human nutrition: Report of an expert consultation.

Гестационният захарен диабет (ГДЗ) е често срещано усложнение по време на бременност, което може да има неблагоприятни последици за майката и плода. Поради нарастващата му честота, ранното разпознаване на рисковите фактори и прилагането на ефективни превантивни стратегии, особено чрез храненето, са от ключово значение. Какво е гестационен диабет? ГДЗ е често срещано усложнение при бременност, което се характеризира със спонтанно повишаване на нивата на кръвната захар през втория или третия триместър. Според най-новите оценки на Международната диабетна федерация ГЗД засяга приблизително 14% от бременностите в световен мащаб. Това представлява около 18 милиона случаи годишно, като броят на диагностицираните жени се увеличава през последните години (1,2). Какви са причините? Рисковите фактори включват наднормено тегло/затлъстяване, „западна диета“, недостиг на микроелементи, напреднала възраст на майката и фамилна анамнеза за инсулинова резистентност и/или диабет (2). Какви са последиците при майката? Жените с ГЗД са с повишен риск от развитие на високо кръвно, както и от раждане с цезарово сечение (2). Въпреки че ГЗД обикновено отшумява след раждането, той може да има дълготрайни последици за здравето на майката, включително повишен риск от диабет тип 2 и сърдечносъдови заболявания (3). А при плода? Високото ниво на глюкоза в кръвта на майката преминава през плацентата. Плодът реагира, като произвежда по-големи количества инсулин (фетална хиперинсулинемия), което води до прекомерен растеж на плода и последващ голям за гестационната му възраст размер (4). Други дългосрочни усложнения като затлъстяване също не са изключени. Какви са възможностите ни за превенция? Превантивните мерки включват редовен скрининг за захарен диабет по време на бременността. Първият скрининг обикновено се препоръчва през първия триместър, за да се изключи съществуващ диабет (5). След това се провежда допълнителен скрининг между 24 и 28 гестационна седмица, с цел ранно откриване на гестационен диабет (6). Храненето като превенция! Въглехидратите са основният хранителен елемент, който влияе върху кръвната захар след хранене. Някои диети, например тези с ниско съдържание на фибри могат да увеличат риска от развитие на ГЗД (3). Предпочитат се висококачествени сложни въглехидрати като пълнозърнести храни, бобови растения, зеленчуци и плодове, тъй като те могат да помогнат за стабилизиране на кръвната захар и да намалят нуждата от инсулин (7). Препоръчани модели на хранене са средиземноморската диета и DASH диетатa. Средиземноморската диета и DASH диетата са два доказано здравословни хранителни режима. Средиземноморската диета залага на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, зехтин и риба, като акцентът е върху здравословните мазнини и балансираното хранене. DASH диетата (Dietary Approaches to Stop Hypertension) е създадена за контрол на кръвното налягане и включва повече плодове, зеленчуци, пълнозърнести и нискомаслени млечни продукти, като ограничава солта, наситените мазнини и захарта. И двете диети подпомагат здраво сърце, нормално тегло и общо благосъстояние, без строг калориен контрол, както и са свързани с 15-38% намален относителен риск от ГЗД (8). Гестационният диабет е важен здравен проблем, но при навременен скрининг и подходящ хранителен режим рискът от развитие и усложнения може значително да се намали. Балансираното хранене и утвърдените здравословни хранителни модели играят основна роля в превенцията и дългосрочното здраве на майката и детето. Източници: Filardi, Tiziana et al. “Gestational Diabetes Mellitus: The Impact of Carbohydrate Quality in Diet.” Nutrients vol. 11,7 1549. 9 Jul. 2019, doi:10.3390/nu11071549 Plows, Jasmine F et al. “The Pathophysiology of Gestational Diabetes Mellitus.” International journal of molecular sciences vol. 19,11 3342. 26 Oct. 2018, doi:10.3390/ijms19113342 Tieu, Joanna et al. “Dietary advice interventions in pregnancy for preventing gestational diabetes mellitus.” The Cochrane database of systematic reviews vol. 1,1 CD006674. 3 Jan. 2017, doi:10.1002/14651858.CD006674.pub3 Szmuilowicz, Emily D et al. “Gestational Diabetes Mellitus.” Endocrinology and metabolism clinics of North America vol. 48,3 (2019): 479-493. doi:10.1016/j.ecl.2019.05.001 Johns, Emma C., Denison Fiona C. et al. “Gestational Diabetes Mellitus: Mechanisms, Treatment, and Complications”. October 05, 2018. doi: https://doi.org/10.1016/j.tem.2018.09.004 Alfadhli, Eman M. “Gestational diabetes mellitus“. In Saudi Medical Journal January 2015, 36 (4) 399-406; doi: https://doi.org/10.15537/smj.2015.4.10307 Lende, Michelle, and Asha Rijhsinghani. “Gestational Diabetes: Overview with Emphasis on Medical Management.” International journal of environmental research and public health vol. 17,24 9573. 21 Dec. 2020, doi:10.3390/ijerph17249573 Juan, Juan, and Huixia Yang. “Prevalence, Prevention, and Lifestyle Intervention of Gestational Diabetes Mellitus in China.” International journal of environmental research and public health vol. 17,24 9517. 18 Dec. 2020, doi:10.3390/ijerph17249517