От личните консултации няма как да споделям подробности. В едно едноминутно видео можете единствено да усетите атмосферата и емоцията на нашата среща. Всъщност Тея е бременна в края на четвъртия месец. След тази консултация обаче мога да споделя няколко общи и ценни съвета. По време на бременността е изключително важно да се вслушваме в сигналите на собственото си тяло. То често ни подсказва кои храни ни се отразяват добре и подкрепят бременността ни. Информацията, с която се сблъсква всяка бременна жена, е огромна и често объркваща. Затова е много важно да разполагаме с надеждни източници и специалисти, на които можем да се доверим, когато търсим насоки и подкрепа. От сърце желая на Тея лека бременност! Здраво и щастливо раждане! ЗАПИШИ СЕГА СВОЯ ЧАС! Емилия Димитрова – нутриционист
Ела да се запознаем!
С удоволствие споделям, че ще участвам в едно много интересно и полезно събитие, което Академия за родители организира всяка година! Кога: 31.01.2026 | 10:00 – 16:00 ч. Къде: София, България МОЛ Вход: свободен! Запишете се безплатно тук: https://parentacademy.bg/events/ Темите на Академия за родители обхващат както бременни жени и родители, така и семейства, които планират да имат бебе. Ще имам щанд на събитието, където ще можем да се запознаем, да поговорим за хранене и здравословен начин на живот и да обсъдим индивидуални въпроси. Освен това ви очакват забавни и интересни игри за малки и големи!
Фолат и Фолиева киселина
Достатъчният прием на фолат – основа за здравословна бременност Балансираното хранене е от съществено значение за поддържането на добро здраве и правилното функциониране на организма. Витамините от група B играят важна роля в много жизнени процеси, а сред тях особено значение има фолатът (витамин B9). Той подпомага растежа, развитието и правилното функциониране на клетките в организма. Ролята на фолата и фолиевата киселина за здравето Фолат е общото име за всички естествени и синтетични форми на витамин B9 (1,2). Естественият фолат се намира в храните – например в зелените зеленчуци, бобовите растения и плодовете. Фолиевата киселина е синтетичната форма на фолата, която се добавя в хранителни добавки и обогатени храни. Тя се усвоява лесно от организма и помага за поддържане на нормални нива на витамин B9. Витамин В9 е необходим за растежа и деленето на клетките, както и за правилното развитие на бебето по време на бременност. Също така той играе важна роля в изграждането и възстановяването на ДНК – нашия „генетичен код“ (1). Кои храни за богати на фолат? В таблица 1 са изброени храни, които са богати на фолат. Таблица 1: Храни, богати на фолат (OEGE, 2020) Храни, богати на фолат Зелени зеленчуци (особено спанак и зеле) Аспержи Авокадо Домати Портокали Ядки Бобови култури (черен боб) Пълнозърнести продукти Картофи Яйца Прием на фолат при мъже и жени, които не планират бременност При мъже, както и при жени, които не планират бременност, се препоръчва дневен прием от 300 µg фолат чрез храната или 150 µg фолиева киселина под формата на хранителни добавки (3). Функция и прием при жени, които искат да забременеят При желание за дете трябва да се приема допълнително към храната, богата на фолат, 400 μg синтетична фолиева киселина на ден под формата на добавка. Допълнителният прием на фолиева добавка трябва да започне най-късно четири седмици преди началото на бременността и да се поддържа през първото тримесечие на бременността (4). Необходимостта от фолат по време на бременността е значително увеличена поради растежа на плода и адаптациите на майката. Осигуряването на достатъчно фолат е важно за клетъчното делене и процесите на растеж. Неефективното осигуряване на фолат по време на бременност може да окаже негативно въздействие върху развитието на плода и здравето на майката (4). Лесни съвети за ежедневието Яжте разнообразие от зелени зеленчуци (като спанак, зеле, кейл, броколи). Гответе зеленчуците на пара или ги варете с малко вода за кратко време. Използвайте водата от варенето на зеленчуците за сосове и супи. Включете пълнозърнести зърнени храни, бобови растения и грах в ежедневието си. Когато избирате зърнени храни за закуска, проверете етикета, за да се уверите, че са обогатени с фолиева киселина (5). Фолатът е жизненоважен за нормалното развитие на клетките, растежа на плода и здравето на майката по време на бременност. Редовният прием на богати на фолат храни, както и добавка с 400 μg фолиева киселина преди и в началото на бременността, е ефективен начин за намаляване на риска от усложнения при новороденото. Поддържането на балансирано хранене, включващо зелени зеленчуци, бобови растения и пълнозърнести продукти, е ключово за оптимален фолатен статус и здравословна бременност. Източници (1) Cui H, Zhang N, An J, et al. Maternal folic acid supplementation to prevent preeclampsia: a systematic review and meta-analysis. Complement Ther Med. 2024;82:103052. doi:10.1016/j.ctim.2024.103052 (2) Pietrzik K, Bailey L, Shane B. Folic acid and L-5-methyltetrahydrofolate: comparison of clinical pharmacokinetics and pharmacodynamics. Clin Pharmacokinet. 2010;49(8):535-548. doi:10.2165/11532990-000000000-00000 (3) Deutsche Gesellschaft für Ernährung e V. Referenzwerte – Folat. Accessed November 11, 2025. https://www.dge.d… (4) Empfehlungen für Personengruppen – ÖGE. ÖGE. Published 2020. Accessed January 5, 2025. https://www.oege.at/category/wissenschaft/empfehlungen-fuer-personengruppen/ (5) British Dietetic Association. Folic Acid Food Fact Sheet. www.bda.uk.com. Published 2019. Accessed January 5, 2025. https://www.bda.uk.com/resource/folic-acid.html
Подредба на хладилника
Общи хигиенни правила и рискови храни по време на бременност По време на бременността безопасността на храните е от съществено значение, тъй като неправилното им съхранение или обработка може да доведе до нежелани инфекции и рискове за майката и бебето. Затова е важно да се спазват основни хигиенни правила в кухнята, които намаляват риска от замърсяване и гарантират, че храната остава безопасна за консумация. В следващите точки са представени най-важните препоръки, които всяка бъдеща майка трябва да познава. Кои храни да консумираме и кои да избягваме по време на бременност? За да се намали рискът от бактериални инфекции, бъдещите майки трябва да познават кои храни са безопасни и кои е препоръчително да се избягват (1). Следващата таблица (Таблица 1) представя по категории най-често срещаните „критични храни“, разделени на разрешени и забранени, с цел улесняване на правилния избор в ежедневното хранене. Таблица 1: Храни, които са позволени/забранени по време на бременност (NHS, 2020) Хранителни групи Разрешени Забранени Мляко и млечни продукти Пастьоризирано мляко, йогурт, сметана Твърди и дълго зрели сирена (без коричка) Фета, извара, крема сирене – ако са от пастьоризирано мляко Сурово мляко и продукти от него Корички от сирена Меки сирена (бри, камамбер) Месо и месни продукти Добре сготвено месо Варени колбаси, шунка Консерви Сурово или недопечено месо Сушени сурови колбаси (салам, прошуто) Дроб и вътрешности Риба и морски дарове Добре сготвена риба и морски дарове Рибни консерви Сурова риба и морски дарове (суши, стриди) Пушена или маринована риба (пушена сьомга, пушена пъстърва) Риба с високо съдържание на живак (тон, риба меч, хек) Зеленчуци и плодове Добре измити или обелени Сготвени зеленчуци, компоти Сготвени кълнове и култивирани гъби Немити плодове, зеленчуци и салати Пакетирани салати Немити пресни билки Зърнени храни и печива Хляб, печива, мюсли Десерти със сурови яйца или сурово мляко Напитки Вода Пастьоризирани сокове Кафе и чай в умерени количества (до 2–3 чаши) Алкохол Енергийни напитки Други Добре сварени яйца Готови майонези и дресинги Сурови яйца Домашна майонеза Основни хигиенни правила в кухнята Поддържането на добра хигиена в кухнята е от ключово значение за предотвратяване на хранителни инфекции, особено по време на бременност. Правилното измиване на ръцете, безопасното съхранение на храните и внимателната топлинна обработка значително намаляват риска от бактерии и други причинители на заболявания. Следните основни хигиенни правила помагат да осигурите безопасна среда за приготвяне на храна и да предпазите както себе си, така и вашето бебе (1): Мийте редовно и старателно ръцете си със сапун – преди и след приготвяне на сурово месо и зеленчуци, след контакт с животни и след посещение на тоалетната. Използвайте чисти кърпи за ръце или еднократни хартиени кърпи. Дръжте домашните любимци далеч от кухненската зона. Съхранявайте суровите и готовите за консумация храни на сухо и отделно едни от други. Загрявайте храната достатъчно преди консумация и избягвайте многократно претопляне. Не консумирайте храни с изтекъл срок на годност. Избягвайте бюфети: не яжте храни, които са държани продължително време при температура под 65°C. Винаги изхвърляйте мухлясала храна. Как да подреждаме нашия хладилник? Правилното подреждане на хладилника е също толкова важно, колкото и добрата хигиена в кухнята. Когато храните са разпределени по подходящ начин, рискът от замърсяване и разваляне значително намалява. Различните зони в хладилника имат различна температура, затова е важно да знаете коя храна къде се съхранява най-добре. Следните указания ще ви помогнат да организирате хладилника правилно и безопасно (3): Горни рафтове Дръжте млечни продукти и готови меса (колбаси, деликатеси) на горните и средните рафтове. Това място е малко по-топло и е подходящо за остатъци от храна и деликатеси. Така се избягва риск сурово месо да капе върху готова храна. Средни рафтове Това е най-студената и температурно най-стабилна зона в хладилника. Подходяща е за съхранение на яйца, млечни продукти, готови ястия и остатъци. Избягвайте да държите яйцата на вратата, тъй като там температурата често се променя и те се развалят по-бързо. Уверете се, че млечните продукти са добре затворени, за да се запази свежестта им. Долни рафтове Дръжте сурово месо, риба и птиче месо само на долния рафт. Винаги ги съхранявайте покрити и в затворени съдове, за да не капят върху друга храна. Никога не поставяйте сурово и готово месо едно до друго. Чекмеджетата в най-долната част на хладилника Подходящи за съхранение на салати, зеленчуци и плодове. Чекмеджетата в хладилника задържат по-висока влажност, което е идеално за зелени листни зеленчуци и продукти, които лесно увяхват. Според някои експерти поставянето на плодовете и зеленчуците на най-долния рафт намалява риска да ги забравим, тъй като остават в полезрението ни. Врата на хладилника Тук е най-топло, защото често се отваря. Подходящо е за сосове, подправки и напитки. Разбирането на това кои храни са подходящи по време на бременност, както и спазването на основни хигиенни правила и правилно организиране на хладилника, значително намалява риска от хранителни инфекции. С тези практични насоки бъдещите майки могат по-лесно да съставят безопасно и разнообразно меню, което подкрепя тяхното здраве и оптималното развитие на бебето. Информираният избор е ключът към спокойна и сигурна бременност. Източници (1) Empfehlungen für Personengruppen – ÖGE. ÖGE. Published 2020. Accessed November 15, 2025. https://www.oege.at/category/wissenschaft/empfehlungen-fuer-personengruppen/ (2) NHS. Foods to avoid in pregnancy. NHS. Published December 2, 2020. Accessed November 15, 2025. https://www.nhs.uk/pregnancy/keeping-well/foods-to-avoid/ (3) McFarlane J. How to organise a fridge – the expert-approved method to reduce food waste and save money in the process. Ideal Home. Published September 17, 2022. Accessed November 15, 2025. https://www.idealhome.co.uk/kitchen/organising-a-fridge
Тегло и физическа активност
Как да се храним и какво да спортуваме, ако искаме да забременеем? Храненето преди бременността е много важно за здравето бебето. Храната, която майката приема, влияе върху развитието на плода, включително върху неговите гени и чревни бактерии. Това може да има значение за теглото и здравето на детето по-късно в живота. В тази статия ще разгледаме основните елементи на храненето и физическата активност, които могат да ни помогнат да се приближим до мечтата за дете и да създадем най-добрите условия за здравословна бременност. Кое тегло е оптимално? Индекс на телесната маса (ИТМ) Телесното тегло значително влияе върху репродуктивното здраве (1). ИТМ е измерител, който се използва за оценка на телесното тегло спрямо ръста. Изчислява се по формулата: ИТМ = тегло (kg) / (ръст (m))2 Той помага за определяне на това дали човек е с поднормено тегло, нормално тегло, наднормено тегло или затлъстяване. В долу полочената таблица (Таблица 1) са изобразени различните категории ИТМ. Таблица 1: Категории на ИТМ (Łakoma K, et.al, 2023) Категория ИТМ (kg/m²) Поднормено тегло < 18.5 Нормално тегло 18.5 – 24.9 Наднормено тегло 25.0 – 29.9 Затлъстяване (степен I) 30.0 – 34.9 Затлъстяване (степен II) 35.0 – 39.9 Тежко затлъстяване ≥ 40.0 При ниско (ИТМ < 18.5) или високо телесно тегло (ИТМ > 25) се увеличава рискът от хормонален дисбаланс и фертилни нарушения както при жените, така и при мъжете. При жените, поднорменото тегло удължава времето за зачеване и може да потисне овулацията. Наднорменото тегло и затлъстяването пък увеличават риска от овулаторна дисфункция, спонтанен аборт и усложнения при бременност. Синдромът на поликистозните яйчници (СПКЯ) често се среща при жени с наднормено тегло и може да бъде свързан с инсулинова резистентност и безплодие. Храненето и начинът на живот са ключови фактори за запазване на фертилитета (1). Загубата на тегло, когато е необходимо, може да подобри фертилните показатели и при двата пола. Терапията трябва да е индивидуализирана според конкретния тип безплодие (1). Хранене Протеини Характеристики на протеините Белтъчините (протеините) се срещат в животински и растителни храни. Те осигуряват 4 ккал/гр. енергия, като основната част от енергийните нужди се покрива чрез въглехидрати и мазнини. Чрез хранителните протеини организмът получава аминокиселини и други съединения, които са необходими за изграждането на собствените протеини на тялото (2). Биологична стойност на протеините Биологичната стойност показва колко грама собствен протеин може да се образува от 100 грама хранителен протеин. Ако сравним животинските и растителните протеини, животинските източници на белтъчини обикновено имат по-висока биологична стойност. Въпреки това, е важно да се поддържа балансирано съотношение между животински и растителни протеини. Животинските храни често съдържат повече мазнини и холестерол. В долупосочената табела (Таблица 2) са илюстрирани различните храни и тяхната биологична стойност. Таблица 1 Биологичната стойност на различни храни, източник на растителни или животинки протеини (ANS, 2018) Храна Биологична стойност Яйце 100 Свинско месо 85 Соеви продукти 81 Ръжено брашно 78 Картофи 76 Царевица, бобови растения, краве мляко 72 Ориз 66 Комбинирането на различни храни (растителни и/или животински) значително подобрява тяхната биологична стойност. Препоръки за приема на протеини Препоръки за количеството белтъчини в грамове на килограм телесно тегло на ден: Възрастни: жени 0.8 гр/кг, мъже 0.8 гр/кг (ANS, 2018) В балансираната смесена диета, процентът на хранителния протеин е около 8-10% от ежедневните енергийни нужди на възрастните. Това означава около 48 г белтъчини на ден за жените (2). За по-добра ориентация относно съдържанието на белтъчини в различни храни, по-долу (в Таблица 3) са представени примери за количества от отделни продукти, които осигуряват приблизително 10 грама белтъчини. Таблица 3: Примери за храни с около 10 гр. Белтъчини (ANS, 2018) Храни 1½ яйца 300 мл пълномаслено мляко 50 гр. пъстърва 50 гр. пилешко месо 55 гр. нахут (сух) 67 гр. киноа 500 гр. картофи (сготвени с кора) 120 гр. тофу Мазнини Какво представляват мазнините и защо са важни? Мазнините са една от основните съставки, от които тялото ни има нужда всеки ден. Те не са просто „нещо, от което се напълнява“ – всъщност изпълняват много важни функции (3). Мазнините: дават ни енергия, помагат на тялото да усвоява някои витамини (A, D, E и K), участват в изграждането на клетките, предпазват органите и поддържат кожата и косата здрави. Освен това мазнините правят храната по-вкусна – те носят аромата и придават приятно усещане при хранене (3). Колко енергия дават мазнините? Мазнините са най-богатият източник на енергия – само 1 грам мазнина дава 9 килокалории (kcal) (ANS, 2018). За сравнение – 1 грам белтъчини или въглехидрати дава 4 kcal (ANS, 2018). Колко мазнини са ни нужни на ден? Препоръчително е мазнините да осигуряват около 30% от дневния енергиен прием (ANS, 2018). За жените това означава приблизително около 60 грама мазнини на ден. За мъжете – около 80 грама. За по-лесна ориентация относно съдържанието на мазнини в различни храни, по-долу (в Таблица 4) са представени примери за количества от продукти, които осигуряват приблизително 10 грама мазнини. Таблица 4: Хранителни продукти, осигуряващи приблизително 10 г мазнини (ANS, 2018) Храна 10 гр. растително масло 12 гр. масло или маргарин 19 гр. майонеза (50% мазнини) 16 гр. орехи 25 гр. картофен чипс 33 гр. млечен шоколад 345 гр. извара 2 литра кисело мляко (0,5% масленост) 40 гр. бутер тесто (замразено, готово за печене) 30 гр. салам 5 кг моркови Важно е не само колко, но и какви мазнини приемаме! Качеството е по-важно от количеството Не всички мазнини са еднакви. Някои са полезни за сърцето и кръвоносните съдове, а други – могат да увеличат риска от заболявания като затлъстяване и сърдечни проблеми (3). Полезни мазнини (ненаситени мастни киселини) Срещат се най-вече в растителните масла, ядките, семената и мазните риби (сьомга, скумрия, херинга). Подпомагат здравето на сърцето и мозъка. Пример: рапично, ленено или орехово масло, зехтин Неполезни мазнини (наситени и трансмазнини) Намират се основно в животинските продукти – масло, мас, колбаси, тлъсто месо и в някои готови сладки изделия. Прекомерният им прием може да повиши „лошия“ холестерол и да увеличи риска от сърдечно-съдови заболявания. Три лесни правила за здравословен избор на мазнини Избирай растителни мазнини – те съдържат повече полезни (ненаситени) мастни киселини. Пример: рапично, зехтин, слънчогледово или ленено масло. Намали животинските мазнини, освен тези от мазна риба.
Бременност и енергиен прием
Как се променя енергийният прием по време на бременност? Храненето и начинът на живот по време на бременността оказват дългосрочно влияние върху здравето на детето и риска от незаразни заболявания (1). Всички хранителни вещества са важни за развитието на плода, като недостигът им може да доведе до поведенчески, когнитивни и сензорни нарушения (2,3). Каква е промяната в енергийния ни прием? По време на бременност нуждите от енергия и хранителни вещества се променят, защото организмът работи за растежа и развитието на бебето. Затова е важно храненето да бъде достатъчно и балансирано. През първия триместър (1-12 седмица) обикновено не се препоръчва увеличаване на калориите. През втория триместър (13-27 седмица) се препоръчва повишаване на енергийния прием с около +250 kcal/ден, а през третия триместър (28-40 седмица) – допълнително увеличаване с още +250 kcal/ден, т.е. общо +500 kcal/ден (4). Всико за протеините по време на бременност Протеините са необходими за растежа на плода, плацентарното развитие и преноса на хранителни вещества. Както ниският, така и прекалено високият прием могат да повлияят неблагоприятно върху теглото при раждане (5,6). Според германското дружество по хранене препоръчителният прием е: • 1-ви триместър: 0,8 гр/кг • 2-ри триместър: 0,9 гр/кг • 3-ти триместър: 1,0 гр/кг (7). Пример: Ако Вие тежите 55 кг при зачеване, то това значи, че през първия триместър трябва да приемате 44 гр протеин на ден (55 кг х 0,8 гр/кг тегло), следователно през втория- 49,5 гр протеини на ден (55 кг х 0,9 г/кг тегло) и през третия- 55 гр протеини на ден (55 х 1,0 гр/кг тегло). Защо се увеличава необходимото количество протеин? Kоличеството на белтъчините, отложени в тъканите на майката и плода, варира по време на бременността, като през първия триместър отлагането е незначително, постепенно се увеличава през втория триместър и най-много се натрупва през третия триместър. 40 % от протеиновата маса на майката се пада на плода, плацентата и околоплодната течност. Майчините тъкани представляват останалите 60 %, които включват маточната тъкан, тъканта на гърдата, мастната тъкан, увеличаването на обема на кръвта и извънклетъчните течности. При нормално нарастване на теглото с 12,5 кг по време на бременността (което включва 3,3 кг доносено бебе), прирастът е 925 гр протеин (8). Кои са източниците на протеини? Основни източници са месото, рибата, яйцата, бобовите, ядките и семената (2). Животинските белтъчини са пълноценни (9), но комбинирането на растителни източници подобрява качеството им (10). Соята, лупината и зърнените храни осигуряват всички важни аминокиселини (11). Въглехидрати по време на бременност? Нуждата от въглехидрати остава непроменена през бременността (12). 45–65% от енергийния прием трябва да идва от въглехидрати, минимум 175 гр. дневно, за да се осигури мозъчното развитие на плода (13). Важно е също така да се осигурява достатъчно количество фибри – поне 30 гр на ден, за да се подпомага храносмилането и здравето на стомашно-чревния тракт. В следващата таблица (Таблица 1) е предложен дневен план за прием на 30гр. фибри. Таблица 1: Дневен план за набавяне на необходимото количество фибри (14) Храни Количество фибри (гр) 1,5 филийки пълнозърнест пшеничен хляб (75гр) или 50гр овесени ядки 5,0 1 ябълка (150гр) 3,0 3 сварени картофа (250гр) 4,3 1 порция броколи (200гр) 5,4 1 порция леща (100гр) 4,5 1 порция сурови боровинки (100гр) 4,9 1 морков (100гр) 3,6 Общо фибри за деня 30,7 Мазнини по време на бременност? Мазнините са важни за бременността, защото помагат на плода да расте и развива мозъка си. Те осигуряват енергия и подпомагат усвояването на витамини (15). По време на бременност и кърмене приемът на мазнини може да се увеличи, като се препоръчва те да осигуряват около 30-35 % от дневната енергия. Мазнините се делят на няколко групи: Наситени мазнини Наситените мазнини се съдържат основно в месо, млечни продукти и някои масла. Прекаляването с тях може да повиши холестерола и риска от сърдечни проблеми; при децата може да доведе до метаболитни промени (16,17,18). Мононенаситени мазнини Мононенаситените мазнини са полезни за сърдечносъдовата система на майката и намаляват риска от преждевременно раждане и ниско тегло на бебето. Има ги в зехтин, рапично и слънчогледово олио и авокадо (17,19,20). Полиненаситени мазнини Полиненаситените мазнини са важни за мозъчното развитие на бебето, особено омега-3 и омега-6 мастни киселини. Срещат се в риба като сьомга, орехи и ленено масло. Натрупването им през третия триместър подпомага съзряването на мозъка на плода (21, 22, 23). Трансмазнини Трансмазнините са вредни, увеличават риска от метаболитни и сърдечносъдови проблеми. Срещат се в бързи храни, пакетирани закуски и полуфабрикати (17,18). По време на бременност е важно храненето да бъде балансирано и разнообразно. Достатъчният прием на протеини, въглехидрати и здравословни мазнини подпомага правилния растеж на плода, развитието на мозъка и плацентата, както и здравето на майката. Прекомерната консумация на наситени и трансмазнини трябва да се избягва, докато мононенаситените и полиненаситените мазнини, както и разнообразните източници на протеини, осигуряват нужните хранителни вещества. Следването на препоръките за енергия и макронутриенти през триместрите подпомага здравословното нарастване на теглото и минимизира рисковете както за майката, така и за детето. Източници (1) Koletzko, B. et al. (2019). Nutrition During Pregnancy, Lactation and Early Childhood and its Implications for Maternal and Long-Term Child Health: The Early Nutrition Project Recommendations. Annals of nutrition & metabolism, 74(2), 93–106. https://doi.org/10.1159/000496471 (2) Cortés-Albornoz, M. C., García-Guáqueta, D. P., Velez-van-Meerbeke, A., & Talero Gutiérrez, C. (2021). Maternal Nutrition and Neurodevelopment: A Scoping Review. Nutrients, 13(10), 3530. https://doi.org/10.3390/nu13103530 (3) Georgieff, M. K., Ramel, S. E., & Cusick, S. E. (2018). Nutritional influences on brain development. Acta paediatrica (Oslo, Norway: 1992), 107(8), 1310–1321. https://doi.org/10.1111/apa.14287 (4) Empfehlungen für Personengruppen – ÖGE. ÖGE. Published 2020. Accessed November 2025. https://www.oege.at/category/wissenschaft/empfehlungen-fuer-personengruppen/ (5) Herring, C. M., Bazer, F. W., Johnson, G. A., & Wu, G. (2018). Impacts of maternal dietary protein intake on fetal survival, growth, and development. Experimental biology and medicine (Maywood, N.J.), 243(6), 525–533. https://doi.org/10.1177/1535370218758275 (6) Naho Morisaki et al.; Optimal protein intake during pregnancy for reducing the risk of fetal growthrestriction: the Japan Environment and Children’s Study; British Journal of Nutrition (2018), 120, 1432–1440; doi:10.1017/S000711451800291X (7) German Nutrition Society (DGE). Reference Values for Protein Intake. Published 2024. Accessed November 2025. https://www.dge.de/wissenschaft/referenzwerte/protein/ (8) Elango, R., & Ball, R. O. (2016). Protein and Amino Acid Requirements during
Защо приемът на алкохол по време на бременност е вреден?
Консумацията на алкохол по време на бременност може да има сериозни последици както за майката, така и за развиващия се плод. Едно от най-тежките състояния, свързани с това, е феталният алкохолен синдром. Той представлява увреждане на плода, причинено от алкохола, и е сред водещите ненаследствени причини за интелектуални затруднения при децата. Въпреки че вредата от алкохола по време на бременност е добре известна, все повече бъдещи майки продължават да употребяват алкохол, което подчертава необходимостта от по-голяма информираност и превенция. Какво представлява феталният алкохолен синдром? Феталният алкохолен синдром е резултат върху плода поради прием на алкохол по време на бремеността и е сред най-честите ненаследствени причини за интелектуални увреждания. От 2012 г. насам процентът на бъдещите майки, които употребяват алкохол, се е увеличил. Феталният алкохолен синдрон често се пропуска или диагностицира неправилно, което пречи на засегнатите деца да получат навреме лечение (1). Кои са рисковите фактори? Освен приема на алкохол, има още рискови фактори, които се свързват с повишен риск от Фетален алкохолен синдром. Те включват по-напреднала възраст, наличие на анамнеза за злоупотреба с алкохол в семейството и/или при партньора, лошо хранене и други. Повишената консумация на алкохол може да бъде резултат от няколко демографски фактора, сред които ниско образование на майката, пребиваване в селски райони и по-нисък социално-икономически статус. Допълнителните фактори са късно разпознаване на бременността, чести епизоди на пиене преди бременност, употреба на наркотици, включително тютюн (2). Какви са последствията при детето? Високите нива на консумация на алкохол през първия триместър водят до повишена вероятност от лицеви и мозъчни аномалии, през втория – до повишена честота на спонтанни аборти и през третия са свързани с намаляване на ръста, теглото и обема на мозъка (3). Най-характерните външни белези при децата с фетален алкохолен синдром са тесни очи, гладка зона между носа и устните и тънка горна устна. При тези деца се наблюдава също изоставане в растежа след раждане, недоразвита горна или долна челюст. Сърдечносъдовата, бъбречната, мускулно-скелетната, очната и слуховата система също могат да бъдат засегнати. Често се наблюдават раздразнителност, нервност, хиперактивност, невнимание и нарушения в обучението в детска възраст, лоша координация, нарушени рефлекси, лоши социални умения и други (4). Превенция? Mайките, които имат дете с фетален алкохолен синдром и продължават да употребяват алкохол, са изложени на повишен риск последващото им потомство да развие по-тежки форми на синдрома (3). Феталният алкохолен синдром е напълно предотвратимо състояние, но последиците от него са необратими. Дори малки количества алкохол по време на бременността могат да навредят на плода. Затова най-безопасното решение за всяка жена, която е бременна или планира бременност, е пълното въздържание от алкохол. Повишаването на обществената осведоменост и подкрепата за бъдещите майки са ключови (5). Източници (1) Denny L, Coles S, Blitz R. Fetal Alcohol Syndrome and Fetal Alcohol Spectrum Disorders. Am Fam Physician. 2017 Oct 15;96(8):515-522. PMID: 29094891. (2) Mattson SN, Bernes GA, Doyle LR. Fetal Alcohol Spectrum Disorders: A Review of the Neurobehavioral Deficits Associated With Prenatal Alcohol Exposure. Alcohol Clin Exp Res. 2019 Jun;43(6):1046-1062. doi: 10.1111/acer.14040. Epub 2019 May 2. PMID: 30964197; PMCID: PMC6551289. (3) Vorgias D, Bernstein B. Fetal Alcohol Syndrome. [Updated 2022 Jun 11]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2022 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK448178/ (4) Mirjam N. Landgraf, Monika Nothacker, Florian Heinen, Diagnosis of fetal alcohol syndrome (FAS): German guideline version 2013, European Journal of Paediatric Neurology, Volume 17, Issue 5, 2013, Pages 437-446, ISSN 1090-3798, https://doi.org/10.1016/j.ejpn.2013.03.008. https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1090379813000512 (5) Prevention of fetal alcohol syndrome (fas). (2003). The Canadian child and adolescent psychiatry review = La revue canadienne de psychiatrie de l’enfant et de l’adolescent, 12(3), 87–91.
